автор: apostola

И чувам вече тъжната си песен,
и ангелите ми сега не спят.
Завърнала се, мойта синя есен
ме среща днес на жизнен кръстопът.

Какво във този час да я попитам
и тя какъв съвет ще ми даде?
Дали на север вече да политам
към белите полярни снегове?

Или на юг към жаркото ни слънце
при винаги зелените гори?
Или дори на запад мойто зрънце
да търси вечно своите зори?

Или към изгрева любим на изток
от дето тръгва всеки божи ден,
или да се превърна аз във приток
и да се влея в океан свещен?

Но мен душата тегли ме на запад,
където залезът във кръв гори.
А там с букети от цветя и лапад
и земното ми "Аз" ще изгори...