автор: verginov

Заради няколко стиха,
римували призрачни истини
жените се влюбваха тихо
в пияния сводник на мислите.

И правеха място на тайни,
за своите дръзки желания
в ъглите на късни мансарди,
заети от будни мълчания.

И там, в тъмнооки балкони,
простираха залезни облаци,
донесли ревниви тревоги
в покоя на старите покриви,

а после мечта босонога
събличаше прашните делници
в кръга на догарящ прозорец,
прегърнат от есенни кестени.

И шепнеха тъмни зеници
дъждовни молитви на бродница,
разпуснала тежки къдрици
в леглото, жадно за спомени

и плисваха нощните рими
по голата кожа на сънища,
откраднали трезвия смисъл
на всички разсъмващи пътища.

А сухите устни на изгрев
подхвърляха думи на съдница
по вятъра, погнал безгрижно
смеха на крайъгълни блудници.