Ще се върнеш ли в ранното утро,
но преди да засъхнат сълзите,
но преди и дъждът да замлъкне,
и преди устните да попитат …
самотата ми няма да каже,
че във мислите ú се препъвам,
твойто „сбогом“ е там на паважа
до сърцата, които рисувам.
Мога още листа да накъсам
до купчинките с бели салфетки,
а момичето в мен е на косъм
да попита отново „къде си“!
Гордостта е предаделка вече
и не смогва на моите блянове
тя е с мен само в празните вечери
във винóто, цигарата … вяла е!
Там на скрина до снимките ... твоите
всяко утро се връща замислено ...
... ти си идваш и носиш пороите,
а пък аз ги попивам със мисли!