автор: anastasia73

Не е плашещ дъжда - вече не,
не са тежки обидните думи,
но не стига "обичам те" - не,
трябва още, но не помежду ни!
Има нужда от сноп светлина
и зелена, зелена поляна,
от протегната детска ръка
с други две вплетени във замяна!
Има нужда от малко селце,
китно, кацнало "там" на баира,
от усмихнато, младо лице
да се връща и "тука" да спира.
Трябват още родени съдби
и от точки планети да станат,
да направят вселени добри,
трябва дом, домове - не забрава!
Не е плашещ дъжда - вече не,
а че в пусто вали и прелива,
не са тежки обидите - не,
а боли, че "обичам" не стига!