 |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Поройният мъж изгрява нощем" | Вход | 13 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от dandan на 01.08.2018 @ 22:51:21
(Профил | Изпрати бележка) | "В кафеза на плисналата самота
расте душата му – пъстролик водоскок"
Ще го срещнеш, уверявам те. |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 02.08.2018 @ 08:23:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Щом Дани обещава - неминуемо е.:) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от libra на 26.07.2018 @ 23:37:58
(Профил | Изпрати бележка) | вали..от хиляда години вали..
Вали..
два след полунощ е
при теб вали ли
чуваш ли го как потропва
или само
моето сърце го чува
това което..
Вали..
пустинята е жадна за сълзи
за туй понякога вали
Когато те обичам
винаги вали
когато невъзможно те обичам
ти..
чуваш ли го как потропва
или само
моето сърце го чува
това което..
2006
добре че е хладно и дъждовно това лято иначе нямаше да оцелея, хич ме няма с горещините :)
поздрав за стихотворението, мария, ти която чуваш музиката на думите :) |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 27.07.2018 @ 11:17:44
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз така - горещината е мъчителна за есенното ми валящо сърце.:) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Ray (bdoych@abv.bg) на 26.07.2018 @ 00:36:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихийно го почуствах, досущ в духа на един Архетип. Поройният... в първия момент го прочетох погрешно. |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Ray (bdoych@abv.bg) на 26.07.2018 @ 01:20:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Съжалявам за правописната грешка, току-що написах коментар в този дух. Казват "който е безгрешен, нека хвърли камък" :) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 26.07.2018 @ 17:25:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти си творец на реалности и дори смятам, че нямаме нужда от вербална комуникация, за да се разбираме.:) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Ray (bdoych@abv.bg) на 27.07.2018 @ 00:43:09
(Профил | Изпрати бележка) | | И на мен ми се струва така. Когато общуваме със сърцето, думите стават излишни. |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 27.07.2018 @ 11:13:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Винаги се радвам, когато открия душа-близнак.:) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Hulia на 24.07.2018 @ 19:16:42
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | | Здравей отново Дес, каквото и да правя, чета не веднъж този текст не само многопластово, но и по много пътеки - пространствено...:) И освен личното пространство на лирическата, виждам и едно друго Пространство, сякаш по-осезаемо и значимо от личното, свързано с името Елийаху от книгата на книгите... |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 24.07.2018 @ 22:09:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти притежаваш нещо, което не е за всекиго - познание.{} |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 24.07.2018 @ 16:42:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Представих си онзи Буда с гигантски размери сред джунглата; водата и светлината, която прониква през пукнатините; открием ли тишината- откриваме себе си и той ще излее светлината върху нас...Може би го срещаме всеки ден в онези очи и сърца, които са изпълнени с чиста любов...() |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 24.07.2018 @ 20:25:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Прекрасно казано, каквото и да добавя би било кощунство.{} |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.07.2018 @ 17:21:33
(Профил | Изпрати бележка) | Безмълвие се стича бавно
по странна, някак смътна крива,
прецежда се през мен коварно
и плавно във душата ми попива.
Посърва още във зачатие
на мислите крилете неразтворени
и като алчно, алено проклятие
след себе си оставя мъртви корени.
Пресъхнал съм, прекършен, неоплакан,
от хиляди несбъднатости закърнял,
не искам нищо, нито някой чакам -
прозорците съм здраво заковал.
Обаче, сякаш из студа и самотата
на всичките ми бледни зими,
спотайва се надежда непозната,
че може би... все някъде те има...
Много ми идват пороите вече. За разлика от все по-оредяващите срещания... |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 24.07.2018 @ 15:17:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Далече е тревата от небето, но всеки път, щом завали небето казва, че обича.{} |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Bockpece на 20.07.2018 @ 15:09:48
(Профил | Изпрати бележка) | някак не мога да повярвам, че не си го срещнала, а знаеш толкова неща за него :)
може би си го прочела :)) |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 20.07.2018 @ 15:23:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Позна, умна жена, ей.:) Аз съм вманиачен читател.{} |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 21.07.2018 @ 11:09:27
(Профил | Изпрати бележка) | Опитах да напиша нещо като отговор/дуенде на *Поройният мъж...*
Не е на нивото на твоят стих, но все пак - показах го... :)
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 21.07.2018 @ 12:07:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Без скромности сега - друго си е да има рима.:) Няма да се науча да пиша, това е сигурно, все така ще си ги ръчкам с търнокопа думите и те, горкичките, уплашени да се щурат, в опит да избягат по-бързо, се подреждат в безизходицата си в някаква, все още непозната на науката, отровна смес.{} |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 22.07.2018 @ 07:20:52
(Профил | Изпрати бележка) | Бих копирал от теб *Без скромности сега - друго си е...* Всъщност - направих го :) :) :)
Без шега - та ти си най-добра точно в твоя стил на писане, в твоята Поезия!!!
Не само, че не трябва да се опитваш да пишеш в рими. Пиши ТВОЯТ СТИХ!
И остави на тези, които те четат и разбират, да се кефят... Като мен! :) :) :)
*Поройният мъж изгрява нощем* не в *Избрано...*, а ме предизвиква да пиша.
Малко ли е?
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 22.07.2018 @ 15:37:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Подстрекателка съм явно, но е добре, че това никак не гали егото ми.:) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.07.2018 @ 11:03:07
(Профил | Изпрати бележка) | винаги е много близо до теб,
в морето на мислите,
и в равнината
на ретината ;)
(из моите елсини записки, само за гении: да не си гоня опашката; да я почувствам)
|
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 21.07.2018 @ 11:49:36
(Профил | Изпрати бележка) | | О, така излиза, че е винаги в мен, Огнедишаща митичнице (няма такава дума, произлиза от "митично", скалъпих я на бърза ръка за теб).:) Действаш ми неологистично.{} |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Angelche на 21.07.2018 @ 08:13:32
(Профил | Изпрати бележка) | За да те вдъхнови за този прекрасен стих, той е в живота ти!
Дори и да е само мислено, ти вече си го срещнала, опознала
и обикнала! Може би на друго ниво, но е там! |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 21.07.2018 @ 12:00:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Направо сме се претопили един в друг.:) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Kanegan на 20.07.2018 @ 21:26:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Може би критериите ти Дес, са завишени, снижи летвата и светът ще е твой.Иначе ме развълнува дълбоко!Майсторка си! |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 21.07.2018 @ 09:15:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Там е работата, че изобщо нямам никакви критерии.:) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от Markoni55 на 20.07.2018 @ 18:14:34
(Профил | Изпрати бележка) | О, я не на нас тия? Снела си му профила с такава детайлност, а уж не била го срещнала. Море яко те е навалял този пороен мъж, ама...
МариДес, извън шегата, толкова вдъхновено си изляла този портрет на поройния мъж. Само акварелът позволява тази скорост, но образът е толкова наситен и плътен...Вселенската възхита остава в почуда! |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 20.07.2018 @ 18:52:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Акварелът е подмолен - като изсъхне няма нищо общо с първоначално нарисуваното.:) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от daro на 20.07.2018 @ 16:21:49
(Профил | Изпрати бележка) | Възможно е да не си го срещала на физическо ниво... но няма как да не си чула, да не си била разтърсена от тътена на всяка негова капка, не е възможно да не си изгрявала всеотдайно, след всеки порой на дъжделивия мъж. От тази моя видимост, няма как да не споделя и другото ми тебе/усещане - когато в един паралелен свят плисне самотата, то в друг се отчита прилив на единение. Ето ти една от формулите на единосъщния свят...
твориш с любов, заради любовта на твореца. Отдадена на, и за себе си... и на всичко останало - един свят!
(((О))) |
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 20.07.2018 @ 17:13:51
(Профил | Изпрати бележка) | С какво заслужих този навлязъл в същината на текста и болезнено красив коментар?:) Никой не знае защо сме тук, но всички разбират, че това е само началото и ни е страх, защото знаем, че това, което ни създаде някой ден ще поправи грешката си... с любов.{}
|
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от daro на 20.07.2018 @ 18:09:36
(Профил | Изпрати бележка) | Това, което ни създаде има нужда от усещането - какво е да се поправи грешката,
като ни обдари с всевъзможности за отработване на материята. За да ни бъде в предназначението, за да бъдем - светлина от Светлината.
И да се върви към... към Творчество.
А има ли творчество без отдаване и любов към себе си, и на всичко - имали съзидание, има ли честност... имали истина, Деска!?
(може и да има, но аз наричам тази дейност - занимаване с цел обезпечаване...
и страхът от знанието е ясен - трябва да се приемат, понесат и приложат отговорностите, ала "дяволетата" предпочитат да се скатават зад масивите на привиденията, афиширайки вехтата дуалност) ;)
...(.) |
]
Re: Поройният мъж изгрява нощем
от mariq-desislava на 21.07.2018 @ 09:08:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Животът има смисъл, само ако си истински.:) Ако сърцата ни не бяха толкова изгубени, нощем щяхме да чуваме как звездите се обичат и раждат светлина, раждат нас, защото хората сме светлина (поне в първоначалния замисъл), нищо, че с течение на годините помрачняваме, търсейки все нещо друго, а не онова вътре в нас.{} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 925
ХуЛитери: 4
Всичко: 929
Онлайн сега:
