С копита на слънчеви коне
пламват лазурите в пламъци.
Рисуваш пеперудено море,
но даваш любов на залъци.
Ръченица в душата трепти,
във сърцето-трепетна струна,
пламък Божествен ярко гори,
по тялото- стигми от руни.
Нестинарска жарава е пътят,
а олтара-солен и кърви.
Глъбините молитви шептят,
тъй животът нелек си върви.
Всяко утро е с нови мечти
и денят-гладен гълъб смирен
разпятия осветени реди
за възкръсване някой ден!