Обляни в жълто слънчогледови поля
потъвам в мириса на слънце и позлата
и виждам в твоята протегната ръка
слънчоглед, събрал в усмивката си лято.
С цвета му в топло- жълто ти ме гледаш
лъчи на слънцето се вплита в моите коси,
ръката ми държиш, по лятото ме водиш,
сърцето ти със моето в едно тупти.
Сега целуваш ме, надвесил се над мен
и слънчоглед подава се от твоята ръка
и знам, когато дойде „онзи“ ден
в прегръдката ти топла искам да умра.