автор: hristam

Напоследък имах нужда от малко разнообразие, затова прегърнах идеята за тази екскурзия с голям ентусиазъм. Мина почти година от развода, а в интерес на истината не ми се беше случило нищо по-вълнуващо от него от тогава. Идеята дойде от моя позната, на която в последния момент изникнал неотложен ангажимент и нямаше да може да замине, затова ми предложи да заема нейното място. Приех с готовност – имах нужда от нещо по-различно от ежедневното бъбрене с колежки и висенето пред компютъра.
Екскурзията беше до Франция, за няколко дни, с разглеждане на забележителностите на Париж и околностите. За последният ден беше предвидено и посещение на старинен замък близо до Руан, недалеч от Париж. Отбелязах си наум да не пропусна да видя Монмартър – защото съм човек на изкуството, а този исторически хълм беше известно сборище на артисти и творци. И Шанз-Елизе също – просто защото съм жена.
Няма да изпадам в подробности, ще кажа само, че беше вълнуващо – една сбъдната мечта. Натрупах впечатления за години напред, обиколих всички места, за които толкова бях слушала.
Заредена бях с ентусиазъм и когато тръгнахме към Руан последния ден, за да разгледаме замъка, мястото се оказа сред невероятно красива природа. Тръгнахме нагоре към крепостта, когато неочаквано някой ме извика. Оказа се бившият ми съпруг. Каква ирония, помислих си, най-малко него очаквах да срещна тук!
- Какъв майтап! – повтори той мислите ми – Да се видим точно тук! С кого си?
- Сама съм – кратко отвърнах, и добавих – Трябва да побързам да не изпусна групата.
- Ей, почакай, и аз съм сам, искаш ли после...
Дори не чух края на изречението, не исках да имам нищо общо с него, развода бе добро доказателство за това. Най-голямата ми грешка беше, че изобщо се ожених за него – хората правилно са казали „не се жени за голямата си любов”. Твърде зависим си, твърде сляп и склонен на компромиси. Особено ако е и твърде хубав мъж. Винаги е бил ухажван, и не е прикривал особено, че това му харесва, макар да знаеше как се чувствам аз.
Ще кажете – прекалено ревнива, ами да, при това положение кой не би бил? Оженихме се, защото успя да ме убеди, че аз съм единствената, която го интересува. После обаче установих, че интересите му са доста разностранни и включват богат набор от млади дами. Когато предприех необходимото за развода, вече бях напълно опустошена откъм чувства и емоции, направо изпитвах алергия не само към него, но и към всеки подобен тип с вид на самодоволен чаровник.
Той до последно се опитваше да ме разубеди, твърдеше, че сме създадени един за друг, останалото не било от значение. Е, колкото и да е странно, за мен си беше от значение, до такава степен, че изобщо не исках да го виждам повече. А за мой късмет точно на него се натресох, и то чак тук! Добре поне, че се случи последния ден, мислех си, докато бодро крачех след групата. Иначе определено щеше да ми развали цялото удоволствие от екскурзията.
Екскурзовода вече обясняваше, тръгнахме да разглеждаме, но общо взето слушах с едно ухо. Беше замък с несъмнено много богата и интересна история, чух имената на Ричард Лъвското сърце и на Маргьорит Бургундска, съпругата на ЛуиX. Интереса ми значително се повиши, когато дочух, че била осъдена за изневяра и удушена.
Колко поучителна история, жалко, че сега законите не са толкова строги! Хвърлих едно око да видя дали въпросният не е някъде наблизо – не го видях, но се надявах и той да чуе тази история.
Продължихме обиколката, а междувременно ни запознаваха с подробности относно строителството на крепостта и замъка, и на мен леко ми доскуча. Спирах се да оглеждам някои интересни кътчета, правех снимки, и не усетих как съм се отдалечила от групата. Озовах се на малка каменна площадка, преградена в единия край. Така и не знам кой дявол ме накара да отида точно там, но изглежда съм от хората, които винаги вземат погрешното решение.
Дори не разбрах точно върху какво съм стъпила, чух трясък, усетих празнота под краката си и в следващия момент пропаднах в някакво тъмно помещение. При това доста дълбоко, добре поне, че бях улучила някаква купчина пръст, та пораженията не бяха сериозни. За сметка на това обаче бях силно изплашена и се развиках за помощ. О, небеса, мина ми през ума, дано ме чуе някой! Мястото беше доста отдалечено, ами ако се сетят за мен чак след часове? Площта, на която бе разположен замъка беше голяма, а аз не общувах почти с никой от групата...
- Чух те, тук съм! – извика някой отгоре и в светлия отвор се появи лицето на бившия.
https://www.facebook.com/sekundasled12/posts/281773772381229