автор: milam

Ще ти сипя чай,
а ти не бързай,
постой да помълчиме
още миг,
мигът в който
споменът се върна
и между нас
остави вик.
И този вик
отекна в сърцето
и прокърви
с невидима следа,
заседна в гърлото
и не утеха
подири там,
а капчици
от влюбена сълза.
Потърси в душата
оня поглед,
с който обещаваше
слънца,
а те се разпиляваха
и облаците
от тях си взимаха,
на късчета делена
любовта.
Постой,
не тръгвай още,
под пръстите
цигарата дими,
димът рисува
влюбените нощи
и сенките на две съдби.
Но огънят
е догорял отдавна,
жарта
в пепел се стопи,
от чаят
чашата е празна,
не ме целувай,
просто си върви.

М. Николова