автор: MN

Тишината – крадец на души
ще зачене от вик на самотник...
Или дарба, покоят съшил,
ще откликне – гнева да залостиш.

Под дъгата, след летния дъжд,
плиснал сънен, добър и невинен,
тя се ражда в целувка на мъж
и е с дъх на малиново вино.

Тишината е спътник, любим,
господар на дълбоки усои.
В най-соления зной е незрим
изповедник на тайните твои.

Тя е извор, сподавен до плач.
Под крилото на дивия лебед –
стрък коприва от верен плетач...
...но за всеки е смисъл потребен.

Зад вратите на Страшния Съд,
в ореола на златния залез,
под ревера на влюбена гръд...
мълчаливо огнивото пали.