автор: Aglika

Безгрижното лято прекрачи вратата.
Излетя, изгоря, като стих недописан.
Гръб обърна ми и подсвирна с устата
И остави света ми самотен и слисан.
...
Не ме искаш ли лято? Не бива ли?
Виж, оставяш ме тъжна и жадна...
В колко нощи със теб сме заспивали
във прегръдка до кръв безпощадна!?
А сега си отиваш! Оставяш ме значи!?
Да съм мъка и обич, и копнеж на кълбо!...
Твойта клетва във малкото слънчево зайче
е била на игра!? Но защо? За какво?...
Погрижи се за мен, мое слънчево лято!
Обещай да се върнеш, излъжи ме поне!!
Подари ми за спомен прегръдка, с която
да завивам моите есенни рамене...