автор: Marta

Тананикането на света през юли
извира от тревите,
замира,
вибрира,
сгъстява до медено-златно
петмеза на белия ден.

Сладко заухава пчелистия въздух на лятото...

Лъчистото синьо,
зеленото на листата,
красотата, която водят думите -
като джуджета
хванали ръцете на една,
изтръгната от преспите на дълбокия зимен сън,
Снежанка.

Големите прозрачни китове
на ветровете сред дърветата
се очертават само
в издайническото потрепване на листата,
на листите...

Въздухът е опияняващо пресен.
Пчелист...

Бавно се будя,

бавно прохождам.

Бавно уча езика на вятъра,
бавно танцува лятото...

Някой ден повече,

По-натам цветно.

Отгръщам лист
и отпивам лятното
вино.


* по вина на виното на Рей Бредбъри