автор: Aglika

Септември късен е. Вали тъга...
Сезонът е унесен в дрямка.
Един врабец разперил е крила
отвън, в прозоречната рамка.
Внезапно по дъждовното стъкло
ветрецът люшна клон и тропна.
Разтъркал с длан мъгливото око -
пробуден от шума денят започна.
Мирише на октомври и на дим,
на топли, вълнени чорапи...
На пай със ябълки и на дебел килим,
на мокро куче с мокри лапи.
На дълги нощи и на кротки дни,
на огън във камината, на песен...
На теб, на мен, на Коледа дори,
на дирята след нас през тази есен.