оставям на юни да рисува слънца по бледото ми рамо
кръвопреливане от парещи лъчи попива цветовете на дъждовното
обвит в мистерия следобедът чете по бузите ми Кафка
една метаморфоза съпътства устните на залеза
а в нощната просъница плете заклет нехранимайко одрадек
докато във краката ми конците провлачват разтегливите му сънища
едно въображаемо дете ще се събужда винаги във менe
и ще пощипва бледото ми рамо за да възвърне цветовете на невидимото
което само с негови очи ще вижда пак отново невъзможното