автор: Angelche

Онази същата безлунна нощ е
луната с пръсти рисувам по небето
звезди- светулки си събирам още
пътека лунна да ме води, там където
дланта ти нежна все мечтая.
Във тази нощ и теб рисувах,
въздишка- щрих бе твоят поглед
към тебе тичах и бленувах
с целувка устните ти да ме топлят.
Скицирах после сън за двама
с земята слели се, сред дъхави треви
и същата луна с лъчи огряла
в любовната ни люлка да заспи.
Отново искам теб да нарисувам,
а там в небето са луната и звездите
заспивам само за да те сънувам,
целуваш устните ми на съня с очите.