автор: alfa_c

Клаксони, жега, смог и трафик,
цъфнали градски липи.
Лято е! (регулярно по график)
Нямам летни очи.

Имам зима и мрак под ноктите,
хладен смях с махмурлук.
Спали са ми накриво обноските:
Я (моля) марш оттук!

Искам си дозата днешна амнезия –
осемчасов мъртвешки сън.
Обещавам – ни „гък“ поезия!
Римите, казах: Вън!

Утре ще сложа шапка невидимка,
валидол под езика – за вкус,
като превенция за нелечимия
летен вселенски трус.

See you tomorrow. И тъй нататък.
Трафик, море, липи.
Като му липсвам на лятото толкова –
да ме взриви!