автор: traveller

През лятото - макар да съм узрял
и да обличам летните си кожи
за тебе, Боже, вече съм разбрал
и без да те попитам - все не можех.

Кажи ми, Боже, слънцето над мен
обича ли ме както всички други?
И трябва ли да бъда съвършен,
за да науча колко съм погубен?

Посял ли си ме някъде преди?
Поникнах ли - нетърсен и неискан?
В очите ми ти, Боже, погледни,
опитай в тях да търсиш свои истини.

В следите ми ти, Боже, погледни -
и виж как стъпвам. В своите посоки.
Нали съдба на път ми отреди,
а после ме запрати... из голготите