Обичам те когато си до мене,
и да те няма, пак ще те обичам,
потънала в очите ти смутени,
към нежността ти, пърхаво ще тичам.
Ще чупя пръсти тихо неуморно,
когато мислите ти са далеч пленени
и тайно във сърцето ми напукано
ще те блянувам с чувства съкровени.
Ще те рисувам и ще те зачерквам,
от нищото дори ще те извая,
в омайни трепети и в буйна ярост,
потънала във сълзи ще ридая.
И в радост жадна ще те нося с устрем
в приумица от страсти разпилени,
във миг от вечността ще те разпръсна,
ще те превърна в мое изкупление.
Във сиви делници и в светли дни блажени
ще те въздигам и ще те отричам,
в ехтежа на душата ми разплискана,
и в болката си пак ще те обичам.
07.06.2018 г.