автор: pastirka

Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.

Иконостасът разделяше
видимото от скритото.
Докато попът пееше,
Бога с тревога попитах:

Ти ли така разпореждаш
в тази свещена обител
всяващи страх да изглеждат
псалма, олтара, криптата?

Който облича стихара,(1)
ангелски чист ли е всъщност?
Колко ли църкви в България
рухнала слава преглъщат?

Чакат клисар или някой
друг да забие камбаната?
Трябва ли дом на свраките
храмове божи да станат?

Господ записа в тефтера
тези въпроси човешки,
твърдо решен да намери
кой е виновен за грешките.

Попът, качен на амвона,
псалм за греха ни четеше
Пазен от Бог и закона,
сигурен в рая си беше.


(1). Стихар: права дълга църковна одежда, символизираща
светлия ангелоподобен живот на обличащите се в нея.