автор: gogata622

Душата ми е тъжен кръстопът,
разпъната от срещи и раздели,
обречена да бъде все на път,
и брулена от ветрове повели!

Тя страда и обича! Тя боли
от някого щом тя е наранена
и болката тогава и тежи
оставена сама, несподелена!

След хиляди любови и мечти
душата търси пристан сред морето
от злоба, завист, и безброй лъжи
и като птица търси тя небето

където със разперени крила
ще литене там, високо в синевата
намерила най-сетне любовта,
поела нсвоя път към свободата!

Не може тя във клетка да стои
измамена, самотна, мълчалива.
За това душата и боли!
И гори когато е щастлива!