автор: gumbert

Един прекрасен руски писател и философ, много дълбочина и в същото време лиричност. Позволих си да преведа няколко негови откъса.

В.В. РОЗАНОВ - Руски писател и публицист (1856-1919)

Превод на откъси от "Уединенное" и "Опавшие листья"

***

Шуми вятърът в полунощ и разпръсква листата. Така и животът в бързотечащото време откъсва от душата ни възклицания, въздишки, полумисли, получувства... Които, бидейки звукови откъслеци, притежават такава значителност, щото са "дошли" направо от душата, без преработка, без цел, без преднамереност, без нищо странично... Просто, - "душата живее" ... т.е. "живяла е", "умирала" ... Отдавна тези "нещастни възклицания", кой знае защо ми харесват. Всъщност, те непрестанно текат в нас, но не успяваш (няма хартия под ръка) да ги запишеш, - и те умират. И никога няма да си ги спомниш. И все пак аз успявах да запиша нещо на хартия. И то постоянно се натрупваше. И ето, реших да събера тези паднали листа. Защо? Кому е нужно? Просто - на мен ми е нужно. Ех, добри ми читателю, отдавна вече аз пиша "без читател", - просто защото така ми харесва. Както и издавам "без читател". Просто, така ми харесва. И няма да плача, нито да се сърдя, ако читателят, по погрешка купил книгата, я захвърли в коша (по-изгодно е без да разрязва листите, и да се запознае с написаното, само да прегъне страниците, и да я продаде с 50 % намаление на букиниста).
Е, читателю, не се церемоня аз с тебе, - можеш и ти да не се церемониш с мен:
- По дяволите ...
- По дяволите!
..........................................................................................................................................
***
Тишината лекува душата. Но ако тишината има отношение към "края на всичко", както сънят има отношение към смъртта, то нима смъртта не е окончателното излекуване? Какво знаем ние за смъртта? О, само да знаехме нещо!
***
Целият ми живот беше тежък. Отвътре - грехове. Отвън - нещастия. Единственото ми утешение беше писането. Ето защо аз постоянно пишех.

***
Съпружеството е като катинара и дъгичката към него: ако съвсем малко не си пасват - става само за боклука. "Не може да се отключи", "не може да се заключи", "не може да послужи за опазване на имуществото". Единствено и само - да се изхвърли. (разторгване на брака, развод). Но руснаците страшно обичат да опазват имуществото си с катинар, чиято дъгичка е само прикрепена. "Крадецът няма да се досети и не ще посегне." И живеят в блаженство.

***
За да прониже душите, сега Христос трябва да преодолее не някакъв опит на "рибари" и впечатления от морето, с тяхното нито "да", нито "не" по отношение на Христа. Сега трябва да пробие целия този дебел слой от впечатления на "съвременния човек", целия този боклук, всичките благини, да преодолее гимназията, да преодолее университета, държавната служба, отговорността пред началството, някое и друго танцче, някое и друго флиртче, познатите, приятелите, книгите, Бюхнер, Лермонтов ... и да възвърне към простотата на риболова, и борбата за насъщния. Възможно ли е това? Как да се превърне "замърсения човек" в "естествено явление"? Христос е имал работа с "естествени явления", а християнството (църквата) днес се сблъсква със замърсяващи явления, с изкривени явления, - сблъсква се с продуктите на разложението, изкълчването, израждането. Ето защо църквата (освен всичко друго) малко успява днес, докато толкова много е постигнал Христос.
***
"Нима всички, които вървят по улиците, също ще умрат? Какъв ужас."
(преминавайки площада пред цирка на Чингис., със страх)

***
Едни са млади, търсят развлечения, други - стари, и на тях им е необходимо спокойствие, на момичетата - съпруг, на женените - "втора младост" ... И всички се блъскат, и винаги шум.
Животът произлиза от "неустойчивите равновесия". Ако равновесията навсякъде бяха устойчиви, нямаше да има и живот. Но неустойчивото равновесие е тревога, "неудобно ми е", опасност. Светът е вечно тревожен и живее от това.
Що за глупост са тези "Слънчевият град" и "Утопия", същността на които е вечното щастие. Тоест окончателното "устойчиво равновесие". Това не е "бъдещето", това е смъртта.

***
Разсеяният човек е именно съсредоточен човек. Но не върху очакваното или желаното, а върху нещо друго и свое.

***
Тайната на писането е във вечната и неволна музика в душата. Ако тя липсва, човек може само "да направи от себе си писател". Но той не е писател.

***
Нещо тече в душата. Вечно. Постоянно. Какво? Защо? Кой знае? - най-малко от всички самият автор.
***
Болката от живота е много по-могъща от интереса към живота. Ето защо религията винаги ще бъде по-силна от философията.

***
Казват, славата е "желана". Може би, когато си млад. Но на стари години, и дори когато си само по-възрастен няма нищо по-отвратително и несносно от нея. Не "по-скучно", а именно причиняващо болка. Наполеон е "славолюбив", но всъщност, той умира почти млад, 40 - годишен.
Колко ми харесва Победоносцев, който в отговор на думите: "Това ще предизвика лоши приказки в обществото", - се спрял и - не само се изплюл, а някак си пуснал плюнката на пода, изтрил я с крак, и без да каже нещо, си тръгнал.
( Разказ, с негодувание, за него на свещ. Петров ).

***
Роди червеят червейче.
Червейчето запълзя.
А след това умря.
Това е нашият живот.
(3 ч. през нощта)
***
С тежка ютия глади човека Бог. И изглажда душевните гънки. Ето откъде идва: Бой се от Бога и не греши.
***
На онзи свят ние ще бъдем неми. И душите ни ще се преизпълнят с възторг. Възторгът винаги е ням.