автор: Angelche

Нали ме повика тогава в нощта
когато луната лъчите си рошеше
и знаеше колко мога да понеса,
после в прегръдка удави въпросите.
Исках много неща да попитам
и още толкова исках да споделя,
толкова много неща да разкажа,
но ти ме прегърна и стопли съня.
Как е хубаво да помълчим ми показа,
че без думи може да се говори
само песента на капчука подсказа
тихата обич е свята, няма да споря.
Нали ме повика тогава в нощта
луната продължи да роши лъчите си
утрото идва, събрало за нас топлина
ти си до мен, не във мечтите ми.