ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 776
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 776
 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от libra на 27.07.2018 @ 00:03:27
(Профил | Изпрати бележка) | леле!! това как съм го пропуснала, много депресарско бре, мистър три шестици, аз пък чакам едно седем да свърши и докато чакам чета, изслушвам смирено всички, дето дават акъл понеже са толкова велики и така са се извисили че чак затрудняват летищния трафик..въпреки че виждам човешките им рамки и понякога ми иска да им кажа с всичката любов на която съм способна, абе я майната ви що не си го..............)
поздрави :) и мерси че беше така добър и възпитан да ме изслушаш/то не че имаше избор де/ :) |
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.07.2018 @ 01:50:29
(Профил | Изпрати бележка) | :) рожденик съм, тъй че съм добър, търпелив и благоразположен тази нощ и последващия я ден :)
Не се тормози излишно относно хората - още малко им остава :) |
]
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от libra на 27.07.2018 @ 13:41:22
(Профил | Изпрати бележка) | :) и след три дни пак ще си добър, знам аз..
честит да си, жив и здрав и дните ти да са изпълнени с радост! |
]
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.07.2018 @ 18:52:05
(Профил | Изпрати бележка) | | :) Три, шест, двеста и осем... Бройката няма значение. Нека сме добри към себе си, другото ще се плъзне правилно и ще се подреди и само ;) |
]
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от elsion (negesta@gmail.com) на 29.05.2018 @ 20:25:58
(Профил | Изпрати бележка) | Мразя токчета; още повече токчета на думи или думи с токчета; бия ги с чехъл където ги видя. И после... настава тишина. Няма пет-шест :)
(Ел, има спомени, които не си струва да им забърсваш праха, а да ги засипеш с пясък.) |
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.05.2018 @ 23:53:19
(Профил | Изпрати бележка) | :) Мисля, че вчера гледах как някаква жена с токчета преминава по тесен, но доста гъвкав ремък на 50-тина метра височина. Не знам кому бе нужно това, когато можеш да се претътрузиш през този живот по широки и безопасни чехли...
Не на спомените! Права си и направо ми подай оная лопата, ей там :) |
]
RE: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от kameja на 28.05.2018 @ 13:19:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Отровна тъмна повелителка проклела някога цветущата градина и само лилии отровни там оставила, напомнящи на изоставения Трубадур за бездната, погълнала сърцето му. |
RE: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.05.2018 @ 22:52:42
(Профил | Изпрати бележка) | Трубадур, който се превръща във върколак, когато пълната луна на липсата влезе в кръвта му и подлуди остатъка от оня странен съсъд, наричан някога сърце...
Как може да те боли нещо, което всъщност нямаш? |
]
RE: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Markoni55 на 28.05.2018 @ 07:26:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Болката в твоите стихове винаги е красива, изящно словесна |
RE: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.05.2018 @ 22:48:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Изящна болка... Това звучи едва ли не примамливо и привлекателно. Но всъщност болката е безтелесна, неясна аморфност, тихо ръмяща от надвисналите току над нас мрачни небеса. Пронизваща, проникваща, безпощадна и гладна. Вечно гладна... Все едно, че от сърцето ми остана нещо за дооръфване... |
]
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от mariq-desislava на 27.05.2018 @ 16:33:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Болезнено кървящ текст, дори суров и жесток е към себе си лирическият. Звучи едновременно като обречен шепот и вик за спасение.{} |
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.05.2018 @ 17:58:42
(Профил | Изпрати бележка) | като обречен вик
на речен бик (да, знам че е воден, а не речен :))
http://www.birdsinbulgaria.org/Songs/Botaurus%20stellaris.mp3
Болезнен, зимен, пълзящ шепот за помощ, когато няма длан да склопи мечтите ти, а ти все чакаш едни очи да те познаят, ако погледнеш непростимо назад. За (пос)леден път... |
]
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 28.05.2018 @ 16:57:27
(Профил | Изпрати бележка) | С риск да ми се присмиват останалите читатели, на които, от раз - всичко им е ясно -
питам:
Какво е *(шест... шест... шест...)* ? Отново се извинявам от името на
по-елементарното си въображение (и IQ), ...
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
...но поне,зад общи фрази на хвалби, не крия неразбиране...и любопитство... :)
|
]
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.05.2018 @ 23:05:54
(Профил | Изпрати бележка) | Днес се навършват шест години, откакто ме заряза жената (о, колко сантиментално и патетично!), 666 е ЕГН-то на бай Звяр и такова повторение има в един наистина смразяващ разказ на Стивън Кинг - 1408. И ето ти три пъти шест :)) В първозамисъла трябваше да е: norz... norz... norz..., но не всички знаят еноховия език :))) Пък и това Ш, се върза идеално с тиШина и утеШи.
Между другото, миналата година по същото време пак писах по този повод, но тогава се получи доста по-различно като усещане стихо - Юбилейно ненаричане. Което пък се оказа, че много си харесвам, но май никой друг не го, съдейки по броя на четенията...
"по същото; по този; по-различно..." :)) Ама и аз как съм ги надиплил по-тата в горното изречение :)) |
]
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 28.05.2018 @ 23:38:43
(Профил | Изпрати бележка) | Съжалявай, ... но НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ да те съжаляват!
Не съм пророк, но теб (за разлика от мен) ще те четат и в бъдещето!
Аз мога само да се утешавам, че вярвам в него, а не в настоящето.
И да се потопявам в хубавите си спомени от миналото си.
Не, че съм самозадоволЕн или самодовОлен, не-е-е!
Имам много минало, но ми остава малко бъдеще...
Проблемът ми е малкото останало да го живея на *МАКС*! Не е лесно, но си струва! :)
6 6 6 ....... о-о-о ЗНАМ това число! Другото - няма как да го знам...
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
]
Re: Утеши тишината ми (шест... шест... шест...)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.05.2018 @ 23:15:19
(Профил | Изпрати бележка) | Mда - death is certain life is not, както се казва :)
Аз съм човек с твърде късогледа перспектива и не се опитвам да надничам много-много напред. Но ако трябва да мисля за бъдещето, то едва ли ще светлее повече от миналото ми. Лошото е, че и настоящето ми е чуждо напоследък... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
