автор: Mia2442

Кирил:
- Защо се трудихме да пишем тази азбука?
Методий:
- Se taq, brat!
/Из Фейсбук - фолклора/

Бяхме седнали с щерката да вечеряме, когато погледът ми попадна случайно на разтворената й тетрадка с някакви неразбираеми писаници.
- Леле, щерко, кога успя така да си развалиш почерка? – възкликнах аз. – Какви са тия гъски, които се гонят по тетрадката ти?
- Летящи! – невъзмутимо ми отвърна щерката и се разсмя.
- Ама гъските летят в ято, а виж тук – всяка на различна страна! – аргументирах се аз.
Тук малко се поколебах за ятото, но се предполагаше, че нашето поколение е виждало живи гъски и все трябва нещо да поназнайва за тях.
- Ами това са алиенирани гъски с лидерски амбиции! – продължи да се киска щерката, а после контраатакува:
- Пък твоят почерк да не би да е много красив?!
- Хм, доколкото знам, почеркът не се унаследява. Поне така сме учили нашето поколение.
Тук прехапах устни, защото не исках да засягам темата за поколенията, а и моят почерк можеше да мине за четлив. Поне в някои аптеки го разчитаха. Затова се насочих към детайлите:
- Коя е тази дума? – посочих аз една, която наподобяваше вълнообразна линия с тук-там вертикални чертички. Щерката се взря продължително в думата, а после отсече:
- Това е „ресурси”.
- Е, как „ресурси” – къде е „р”-то – първо има колелце, а чак след него чертичката на „р”-то.
- Ами така става – понякога чертичката е преди колелцето, понякога – след.
- Така ли, и от какво зависи? – искрено се заинтригувах аз.
- От предишната дума! – авторитетно заяви щерката, като едва не се хилеше с глас.- Това са квантови флуктуации, ама вашето поколение какво ли разбира от това.
Тук отново щяхме да навлезем в тъмните дебри на поколението X,Y,Z и Питър Пан или кой знае какво, дето не бях много подготвена, затова посочих втората буква:
- А това коя буква е – има намек за „е”, но преди него има една безсмислена завъртулка. Не ми казвай, че пишеш „ресурси” с две „е”-та.
- Неее – щерката вече се смееше с глас – това е интродукция към „е”-то. Просто мисълта ми лети и ръката не може да я настигне. Затова и буквите се разлитат. Но вашето поколение едва ли ще разбере – щерката хвърли червения плащ към бика.
- Хей, я чакай, я ми обясни с какво вашето поколение се отличава от нашето! – пресякох Рубикон аз.
- Не мога, излитааааам! Имам среща с приятели. – изсмя се щастливо щерката, а после наистина изхвръкна през вратата и ме остави да съзерцавам разкривените гъски, които май вече не бяха толкова разкривени, а се оформиха като ято!