автор: apostola

Земята- люлката вселенска,
с проклет късмет и стръмен път.
И танц със стъпката виенска...
Така е тук, не знам отвъд...

И тука е борбата земна,
че тук заливаме се с пот.
И тук в корубата си темна
подклаждаме един живот.

А дните ни са все безбожни
и хляба ни е доста сух.
Пък грижите са невъзможни-
за нас и Господа е глух.

Сами на земната планета,
но с поглед в други светове,
четем на Господа сонета
и пак сме пълни с грехове.