стъпвам по индиговите ти мисли – парят
а пясъкът затаил дъх гори подкожно до разпръскване на песъчинки
избухва
трудни оазиси гонят деня, когато под ноктите студ е
капанът за птици обречен на смърт
очаква правосъдие за небрежната си кръвожадност
ритуалът за дъжд
достига любов
изкатерила с пръсти каменистия връх