автор: anastasia73

Зарови ме във тъмните си мисли,
пропити, уж, със мирис на божури,
дъждовна пролетта, дори се слиса,
как пламенно посрещам твойте бури
и птиците оставиха ятата,
и хукнаха към мен да ме спасяват,
трохите дето хвърли им "умряха",
крилете им от немощ се смаляват!
Когато някой друг път се съвзема
от грохота на вечните ти бури,
ще търся най-далечната вселена,
от теб, от твойте мисли и божури …!!!