автор: pastirka

Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.
Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.
И тежи като орис, от черния маг коронована.
Не разваля магии пилене на орлови нокти.

Този плач безпощаден напада небето с юмруци
и откъртва звездите, в които до вчера си вярвал.
Заличава следите по пътя на твоето случване,
изтъняло до смешния спомен за улична врява.

Този въздух, от който откраднал си няколко срички,
е пърлазка надолу до крайното сляпо издишане.
Нарисуван хербарий, отскубнал от корен самичък
и страха, и плача, и надеждата с цвят на излишество.