Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 4
Всичко: 438

Онлайн сега:
:: pavlinag
:: rajsun
:: Elling
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕдин ангел в калта
раздел: Разкази
автор: rosi45

Роди се живот.
Но на неподходящо място, в неподходящо време, при неподходящия човек.
Мястото беше един коптор, времето - сегашно, човекът - 15 годишно, неграмотно, деградирало от бой и липса на обич, момиче.
Затова се оказа в един контейнер за боклук. Старата квартална клошарка чу плача му . Уви го в парцалите си, спря една кола и заведе бебчето в болница. Там му дадоха име - Ангелина. Българският вариант на Анжела във всяко отношение. Скоро то стана любимка на всички в отделението. Задържаха го доколкото могат. После отиде в един от Онези домове, с помпозното име "Дом за деца, лишени от родителски грижи", което си беше едно долнопробно сиропиталище и нямаше нищо общо с дом. Когато стана на годинка, напълно отговаряше на името си- беше същинско ангелче с русите си, почти бели копринени коси и големите сини очи с дълги мигли. И тук бе любимка на всички. Всички лелки наричаше МАМА. Когато поотрасна, малкото й сърчице, изпълнено с огромна любов, разбра, че мама е само една, но кой знае защо не идваше. Стоеше с часове, допряла носле до прозореца и чакаше...

Един ден й казаха, че майка й ще дойде да я вземе. МАЙКА й, нейната майка! Какво чудо! Тя дойде. Отведе я в същия оня коптор, където се бе родила. Кръгът се затвори. Тук самотата се оказа още по-голяма. Ангелина стоеше на един дънер в калния двор, между кокошките и прасето, а майка й се наливаше от сутрин до вечер - в ръцете й бе вечното шише с ракия. Ангелското личице бе помръкнало и тъжно, но на кого ли му пукаше...

Една нощ, когато бе на 11 години, в стаята й влезе мъжът, който в последните месеци живееше при тях. Наведе лице към нея. Блъсна я отвратителната миризма на пот и алкохол. Но тя търпеше- може би ще я целуне и ще й пожелае лека нощ. Но дебелите, груби пръсти на мъжа я заопипваха...Какво правеше той?! Причиняваше й болка. Отвори уста да извика, но голямата мъжка ръка здраво притисна устата й.
- Само да си гъкнала... ще те заколя, ей малката...
На другия ден Ангелина се промъкна до майка си и с голям страх, който правеше очите й още по-големи, молещи, каза:
- Мамо, той влезе снощи в леглото ми... и прави едни лоши неща... боли ме...
Жената вдигна празното ракиено шише и го запрати по Ангелина.
- Ах ти-и-и, малка кучко! Открадна ми мъжа, а? Сега ще видиш ти...
Ангелина лежеше пребита, заела инстинктивно ембрионална поза. Сърцето й бе празно, очите невиждащи, русите коси разпиляни около главата й като ореол.
Един ангел, стъпкан в калта... Крилете му вече не бяха бели.


Публикувано от anonimapokrifoff на 02.05.2018 @ 09:27:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   rosi45

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 20:02:52 часа

добави твой текст
"Един ангел в калта" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Един ангел в калта
от Angelche на 04.05.2018 @ 18:38:49
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжни съдби, има ги и това е жалко!
Някои успяват да си стъпят на краката,
но други не! Колко ли такива страдащи
ангели има?


Re: Един ангел в калта
от libra на 04.05.2018 @ 00:56:27
(Профил | Изпрати бележка)
наистина са брутални разказите ти и то са разказани от позицията на наблюдател сурово и безпристрастно, което ги прави още по брутални
не знам, мисля си, че можеш да смажеш, да стъпчеш тялото, но ангела вътре не можеш..въпреки че това е дете, въпреки че хора с такива съдби имат два пътя и или се озлобяват и на свой ред причиняват болка гневни на целия свят или наистина стават ангели-това по мои наблюдения


Re: Един ангел в калта
от atina2005 на 08.05.2018 @ 07:57:31
(Профил | Изпрати бележка)
Тя си е ангел и калта я прави още по ангелска...

]