автор: erka

...има ли значение
колко е ветровито навън,
щом облаците заспиват
в бебешките къдрици на слънцето
надраснало педята на деня
и всеки мимолетен дъжд
посява дъга
в матирания ми поглед...

Няма небе и земя.
Отпечатъците му са навсякъде.

...само нощта ми си скубе перата
в търсене на най-острото.
И не, за да свие гнездо...
Не, за да опише с думи
времето в мен,
а, за да прободе
сърцето на Вятъра...