автор: pastirka

Като някакво копче във гърлото
невъзможни са за преглъщане
на живота мечтите опърлени,
от които сега се завръщам.

Оцеляла е само копривата,
още жули петите на делника.
Аз повдигам поли самодивени
и вървя през тринайсети. Петък е.

Скрита в своето тайно оброчище,
омагьосвам на пулса жуженето.
И, когато отново подскочи,
ще разцъфне за сбъдване времето.