автор: alisa

Боже, такава проза е,
че чак се ражда поезия.
Село е. Диагноза е.
Припек…И пълна амнезия.

Къщици, слепи от вглеждане.
Мравчици щъкат само.
Гледа под писани вежди,
църквица с щръкнало рамо.

Боже, ти тук ли живееш
и на какво си стопанин?
Можеш ли? Ще посмееш ли
да му докоснеш раните?

Гледай! Старица и куче.
Тази любов е няма…
Нишчица времето суче
и бавно придърпва мама.

Нито е време за нещо,
Нито е време за взиране.
Слушай, нали се сещаш –
не ми е ден за умиране!

Боже, такава проза е,
че чак се ражда поезия.
Село е. Диагноза е.
Припек…И пълна амнезия.