Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Darsy
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243

Онлайн са:
Анонимни: 1810
ХуЛитери: 2
Всичко: 1812

Онлайн сега:
:: AnabellPq
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2026 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНедочакано
раздел: Поезия
автор: fantaziq

Не съм самотна,само съм сама
и сливам се със локвите дъждовни.
какво наричат всъщност "самота" -
да няма друг до теб под твоя покрив?

Прелиствам пожълтелия албум
и снимките са сякаш нереални...
Вървя сама по своя прашен друм
и газя смело в спомените. Кално

е днес по пътя, но вървя сама.
И кой ли друг до мене ще застане?
И не! Не мисля, че е самота,
а просто недочаканото време.


Публикувано от Administrator на 22.04.2018 @ 13:46:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   fantaziq

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

12.10.2026 год. / 12:35:37 часа

добави твой текст
"Недочакано" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Недочакано
от Angelche на 23.04.2018 @ 10:05:39
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжен, самотен стих! И чопли в дъжд и кал! Но нали знаеш, винаги изгрява слънце и тогава локвите са топли, пеят птички...и сърцето се ражда за нов живот! Докосна ме!


Re: Недочакано
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 23.04.2018 @ 00:13:24
(Профил | Изпрати бележка)
Ще дойде. Всичко си идва на мястото, когато и както е отредено. Хубав стих! Поздрави!