автор: oxytank

Днес оттук си тръгва Лятото.
А утре ще си тръгна аз.
Не, не напускам кораба.
Кораба го пускат на вода.
И аз напускам с кораба.
И ще отплавам в тази, същата вода,
допреди миг подривала краката ми,
там, на границата на брега.
На границата на земя,
на въздух, на вода.
Къде да тръгвам? И кога? - попитах Вятъра.
Той отговори: СВОБОДА!
А пътят ми дали е правилен?
Отвърна Слънце: СВЕТЛИНА!
Ще бъда ли щастлива там?...и някога?
Морето каза: ТУК. СЕГА.