автор: LeoBedrosian

Нестройно, в благи рими поощряват
измрънканите залези и слава
проправят път сред породиста плява
и руно с тъпи ножици си щавят.

Пригласят глухо стари градски песни,
за кой ли път го влака композират
по-черен от вечерите нелесни
които с вино изгревите сливат.

Изпяхме де що може да се пее
и виното изпихме, мааму стара...
презряла младост лисо теме вее.
Къде строшихме старата китара?