автор: flood

Не бързай да падаш, листенце.
Още е пролет. Колко си сухо!
Едва се държиш, а вятърът духа.
Имам чадър. Ще го сложа ей тука.
Да те пази от други листа.
Как пък точно теб те намрази -
Красива и бяла е днес пролетта.
Ти си част от дървото, от тези талази,
Които създават света.
Ти си красиво и нежно,
И ако паднеш, не знам –
Дървото дали ще е пролетно снежно,
Утре, когато ме гледа със срам.
Затова почини си, полека.
Аз съм до теб. То също, то също.
Укрепни, мое малко листенце.
Тихо е. Мръква. Ти си във къщи.

Затворих чадъра. Вятърът спря.

А то се откъсна и самò полетя.