автор: fantaziq

Луната се удари в облак тъмен,
безкръвна падна в локвата пред мен...
Безлунна нощ обгърна моя спомен,
притихна даже вятърът - сломен.

Звездите запримигаха смутено,
последваха те своята луна -
морето им не беше до колене.
Удавиха се! И градът заспа.

Сама във мойта малка тиха стая
запалих свещ и огън засия -
докоснах пламъка с очи. Накрая
в душата пламна огнена искра...

Събудих спомен...и ми стана светло,
китарен звън се плъзна във нощта.
Какво от туй, че вън е нощ безцветна?
Щастлива съм, макар и без...луна :)