автор: anastasia73

Не те очаквах толкова щастлив,
със спомени на гръб от мен понесъл,
да се завърнеш в образ на Сизиф
и аз да те посрещна – не е лесно …

В умората ми има все лета,
чиито топли нощи не усетих,
а зимите ми те са суета
ти знаеш и цвета им и адреса …

Но вече няма вкус и не люти
това пространство празно помежду ни!
Един Сизиф по пътя си върви,
а ние с теб го следваме без думи!