 |  Не съм те виждал. И не те познавам.
Усещам те по сянката и ръста.
Ако днес тебе, сине божи, съжалявам,
дали по-леко утре ще си нося кръста?
Сълзите, дето днеска съм преглъщал
във животворен извор ли ще се сберат,
а враговете, дето днес прегръщам
все някога дали ще ми простят?
Лекувам тишините си с забрава,
но празнотата зейва като тежка язва.
А мислите са старо ято гарвани
на нощите ми в лепкавата пазва.
Но заговорят ли ми ветровете,
събирам в дланите си сянка от небе
и по покоят светъл под сърцето
разбирам, че съм разговарял с теб.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Сянка от небе" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: Сянка от небе
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.04.2018 @ 23:13:45
(Профил | Изпрати бележка) | Хри, стихотворението е много силно, но има места, където ритъмът ме спъва. Ще ти предложа леки корекции, защото ми харесва, провокира ме и ме сърбят пръстите. Надявам се да не е неуместно.
Не съм те виждал. И не те познавам.
Усещам те по сянката и ръста.
Ако днес тебе, сине божи, съжалявам,
ще нося ли по-леко утре кръста?
Сълзите, дето днеска съм преглъщал
във извор жив ли ще се съберат,
а враговете, дето днес прегръщам
все някога дали ще ми простят?
Лекувам тишините си с забрава,
но празнотата зейва като язва.
А мислите са старо ято гарвани
на нощите ми в лепкавата пазва.
Но заговорят ли ми ветровете,
събирам в длани сянка от небе
и по покоят светъл под сърцето
разбирам, че съм разговарял с теб. |
RE: Сянка от небе
от hristam на 11.04.2018 @ 08:01:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Ритъмът тук спъва и мен, затова си позволих не малко корекции, преди да го публикувам. Всъщност в първият вариант предпоследният куплет изглеждаше точно така. А вторият ми харесва в твоя вариант, благодаря. 😊 |
]
RE: Сянка от небе
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 11.04.2018 @ 23:18:38
(Профил | Изпрати бележка) | И аз благодаря, че хареса предложението, Хри. сега като го прочетох отново намерам още един стих за подобрение. Луда работа, извинявай :)))))) Ето, виж с този ритъм и стъпка:
Не съм те виждал. И не те познавам.
Усещам те по сянката и ръста.
Ако те сине божи съжалявам,
ще нося ли по-леко утре кръста?
Ако отпадне "днес" не се губи смисълът, ясно е, че героят говори сега, днес, а въпросът е за бъдещето. Също може да е: Ако те божи сине съжалявам. С това премахване на една дума ритъмът и стъпката са плавни и гладки. Хри, прости :)))))))))) Стихът ти заслужава да свети, стойностен е. Поздрави отново :))))))
|
]
Re: Сянка от небе
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.04.2018 @ 09:16:21
(Профил | Изпрати бележка) | Първо ме очарова заглавието, а после и целият текст! Темата е трудна и често подхлъзваща се по излишен патос, но успехът тук се откроява!
Аплодирам те горещо! |
Re: Сянка от небе
от hristam на 10.04.2018 @ 10:34:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Много благодаря за хубавите думи! |
]
Re: Сянка от небе
от Angelche на 09.04.2018 @ 22:01:25
(Профил | Изпрати бележка) | Много е преживяващо, емоционално и човешко!
С всичките си грехове, които носим и въпросите,
на които никога не намираме отговор!
Поезия и удоволствие! |
Re: Сянка от небе
от hristam на 09.04.2018 @ 22:19:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Драго ми е да прочета за това взаимно удоволствие! Благодаря ти за това! |
]
Re: Сянка от небе
от Markoni55 на 09.04.2018 @ 21:08:42
(Профил | Изпрати бележка) | Но заговорят ли ми ветровете,
събирам в дланите си сянка от небе
и по покоят светъл под сърцето
разбирам, че съм разговарял с теб.
събрано е всичко: и поезия, и човешка емоция и най-важното - отговори, които всеки търси и не намира, или не успява да формулира по този начин. Получил се е един много фин баланс. Великолепно изказано. Благодаря! |
Re: Сянка от небе
от hristam на 09.04.2018 @ 21:43:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря и аз за така добре формулираният коментар! Радвам се за тази уловена хармония! |
]
Re: Сянка от небе
от Markoni55 на 09.04.2018 @ 21:49:36
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз благодаря. Така я усетих! От толкова стихове посветени на този ден, за първи път откривам такъв, без патос, без напрежение, простичко изказан и споделен. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 3
Всичко: 435
Онлайн сега:
