автор: anastasia73

Много трудно разпервам крила,
аз не съм многолика и дръзка,
много често погрешна стрела
се забива във мен, но се пръска!

Имам силни и слаби страни,
нямам ангели да ме закрилят,
имам доста познати “добри”,
и приятели с мене … да пият!

Не познавам добре честността,
даже никак – не ми и отива,
но на чуждо не слагам ръка,
просто взимам, когато ми взимат!

Не разбирам от празни слова,
само с поглед вината я виждам,
скривам всяка продажна сълза
и не спирам във мен да зазиждам!

Не полагам цветя и венци,
те – умрелите, няма да видят,
просто гледам със тъжни очи
как в пръстта всички дружно се сбират!

Много трудно разпервам крила,
аз не съм многолика и дръзка,
но се питам дали ще спася
в мен доброто, което се пръска!