автор: regina

Напускат ни децата ни.
Би трябвало да сме щастливи,
че тръснаха крилцата си,
че своето гнезденце вият.
Но там, отвъд клишето,
остана празна детска стая,
където спи мечето,
тетрадките и някой паяк.

Сега е страшно подредено.
Сега е тихо на вечеря.
И ни се струва подарено
забързаното време вчера.
Подарък са били години,
в които бяхме „мама с тати“.
Детето трябва да замине -
това в реда е на нещата.

Горчи от щастие светът.
Живеем с глас по телефона,
но ще крепят дорде умрат,
гърба ти, сине, две колони.
Светът така е нареден -
живота всеки сам постига.
А ние, всеки божи ден
се молим: „Господи, пази ги!“

Радост Даскалова