автор: Stratus

Ти, мъжо, си рисков фактор, ми вика една вечер жената. Вземи да ги пиеш тия хапчета, дето ги дават по телевизора, че дано си спасиш простатата от уголемяване. Глупости, мисля си, нито ходя често до тоалетната, нито имам други оплаквания. Обаче не, та не. Всеки трети на твойта възраст, вика, е с уголемена простата, че точно тебе ли ще те подмине тая гадост, карък с карък такъв. И като вземе да ти засича пистолета да не ми се оплакваш.
Пускам си аз патроните край ушите и чакам да и мине вдъхновението, обаче пустият му телевизор зейнал срещу мене досущ като уголемена простата и току изскочи онзи с измъчената физиономия и загрижената му съпруга.
Взе да ме човърка и мене съмнението, а на другия ден жената пристига с пълна торба простамоли. Купила ги на промоция. Няма как, викам си, пари се е давало – ще ги пия.
Загълтах хаповете преди лягане, обилно с вода, точно по упътването. Било за баня на бъбреците и промиване на пикочната система. Пих ги аз пих, не знам спадна ли ми простатата, обаче взе да ми се пикае нощем. Закандилках се като сомнамбул всяка нощ до тоалетната и обратно. Ето, вика жената, доказателството, че имаш нужда от лечение. И дума не дава да обеля за друго. Така и стана белята…
Блуждая с ръце една нощ в тъмното, но вместо ключа на лампата напипвам нос, рошави мустаци и голяма уста.
- У-а-а-а-а-а-а-а! – изкрещявам мощно и чувам - някой срещу мене също крещи. Щраквам бързо лампата и ужас – насреща ми трепери дребничък човечец с каскет и фенерче в едната ръка, в другата - чувал. Гледам го, бял като платно, душата му ще се изтъркули през гащите - мойта и тя. Едното ми око заигра като морзов апарат, другото го заразглежда преценяващо. В тоя момент се разпищя и жената. Метна ми се на врата и взе да ми диша тежко в ухото: „Тоя сега ще ни обира ли, ще ни убива ли или ще ни изнасилва“? Поокопитих се аз и си викам ей ся ш`му светна един да го обезвредя и после звъня на 112. Свих юмруци и таман да замахна, мойта се разкрещя:
- Сприии! Само да си го ударил, глупако, чавка ли ти е изпила акъла, в затвора ли искаш да ни вкараш!!!
Що пък, викам, да не го цапардосам, в къщата ми е влязъл с взлом да ме краде. Палачинки ли да му сервирам? Че като ме почна мойта – аз телевизия не гледам ли, радио не слушам ли, вестници не чета ли? Хората ясно обяснили, че ако си бием крадците, не тях, а нас ще вкарат в дранголника. Сетих се, че имаше такава някаква история и се спрях. Може, обяснява жената, да го удариш, но само ако той първи ти посегне. И гледай да не го биеш по-силно, отколкото той тебе. Трябва да сте равностойни – иначе пандиз. Събрах кураж и взех да го подканям с жестове да ме удари. Давай, викам, сега ти се е паднало и заподскачах като Кубрат по ринга.
- Ама, моля ви се, вашите мускули са много по-големи - пропищя изведнъж онзи. - Освен това аз не умея да се бия. Не е равностойно, питайте жена си! - заинати се натрапника и задраска с нокти по стената.
- Ти, крадецо, разби ли входната врата или я отключи? – заразпитва го мойта.
- Ама как може да ми говорите така! - отговаря обиден онзи – Аз съм професионалист, отключих бравата без никаква увреда.
И раздрънка цяла връзка шперцове. Жената съвсем изтрещя:
- Казах ти аз, че сме я загазили. Няма ли взлом, нямаме самозащита. Ей, ти, ами нож да ти се намира нещо, ножица, нокторезачка поне?
- Тц – клати глава наглеца - И пистолет нямам, пропусна да попиташ. Даже отвертка не нося.
Имал бил фобия към ножове и огнестрелни оръжия.
За такива като тоя са я измислили оная песен „за крадец не ставаш, сине“, ядосах му се и аз. Как пък баш на нас се падна най-загубения крадец! Мойта обаче не се дава. Тебе, вика, може и да те е страх от оръжия, обаче аз съм се подготвила. И за пореден път успя да ме изненада. Запретна нощницата, пъхна се под кревата и измъкна кутията на големия шах, дето се чудех къде се е дянал. Отвори я с апломб, а вътре подредени - двойка къси ножове за обезкостяване, двойка средни ножове за чистене на риба и двойка дълги ножове тип шеф готвач. На другото крило закрепила чифт пистолети, от ония с платстмасовите сачми и двойка пищови за пейнтбол плюс четири кутии амуниции. Трябва, вика, да сме като на дуел – равностойни. Иначе щели да ни обвинят в насилие над човека. Накара го той да избере оръжието, да не мрънка после в съда, че сме го прецакали с нещо, което не владее.
Оня съвсем запецна. От ножове, вика, изпитвам ужас да не се порежа. Пищовите за пейнтбол можело да му съсипят дрехите и накрая, ще не ще, избра сачмените пистолети. Давай да се стреляме, викам му, че едва устисквам, ще се напикая заради тебе. Пълня пластмасовия патлак и се ядосвам - как не я досрамя жената да ни излага с тия детски играчки. Не можа ли нещо по-убедително да приготви? Вдигам мушката нагоре, онзи – какво да прави – и той. Застанахме в средата на хола с опрени гърбове, а жената ни инструктира:
- Правите три крачки, като кажа „бум“ - правите кръгом и стреляте. Ако уцели моя мъж – звъним в полицията, ако уцели той, пускаме го да си ходи по живо по здраво.
Стори ми се справедливо. Меря крачките аз, обаче, взех да се притеснявам, че ако го застрелям в главата, ще вземе да стане някой сакатлък, после върви лежи в затвора. Я да го пушна аз в слабините, викам си и „Бум“ - завъртам се като каубоец в индиански филм. Прицелвам се и „бам“ – право в чатала. Оня почна да квичи като заклано прасе и заподскача на един крак.
- Победа – подскочи жената и тъкмо да хукне към телефона, панталоните на нещастния ни гост се покриха с огромно влажно петно.
- Какво ти става, бе, приятел? - уплаших се аз - Да не ти пробих пикочния мехур?
- Не е мехура - заподсмърча оня – простата е. Не можах, вика, да се сдържа, извинявайте…
И започна да се кълне, че е честен човек, ключар, който помага на хората в беда, когато им блокират бравите.
- Връщах се от спешен случай. Посред нощ ми се обадиха. Заключено детенце, скъсало се да реве само в апартамента, а безотговорните му родители - на бар. Извикаха ме съседи, че щеше да се задуши от плач душицата. Свърших работата, тръгнах си, ама не щеш ли по пътя простата взе да алармира. Много ми се припика, пък аз не съм някакъв простак да се облекчавам по улиците и входовете на хората. Викам си, ще вляза тихичко в някой апартамент да ползвам тоалетната, пък тя каква стана…
- Така кажи, бе,човек! – затупах го аз по рамото. Трогна се и жената. Държа му прочувствено слово, че истинските герои днес вършат своите подвизи тихо и остават безименни, но един ден направеното от тях добро непременно ще бъде наградено.
Стана ми мил и заради уголемената простата. Изтърчах набързо до тоалетната да свърша тая работа, донесох му стари панталони да се преобуе, жената свари кафе и наля по чашка вино, а аз нарязах суджук от домашния, защото от напрежението всички бяхме огладняли. Ясно беше, че няма да се спи тази нощ. Оказа се, че и той бил женен. Две дечица имал – момченце и момиченце. Синът бил много прилежен, но щерката все проблеми създавала. Посочи слабите места на нашия патрон и обеща утре, като компенсация за безпокойството, да ни монтира много по-качествена брава. Аз пък заявих на жената, че повече простамоли няма да пия и натъпках омразните кутии в чувала на госта. Дето се вика, да не си ходи празен. Човекът много се зарадва и благодари от сърце. Изпратихме го и понеже беше почнало да съмва се заприготвяхме за работа. Измих се, избръснах се, облякох се, обух обувките и по традиция преди излизане си направих инвентаризация - ключове за вкъщи, ключове за работата, ключ за колата, шофьорска книжка, лична карта, портфейл... Обаче портфейла го няма. Бутнал съм го в шкафа, както обикновено. Обаче и там го няма. Гледа жена ми в чантата си – и нейния портфейл го няма. Като видяхме, че я няма и кутията с брачните халки и накитите от сватбата, зацепихме, че оня ни е изпързалял съвсем професионално, но вече беше късно.
Нищо не казахме на полицията, нито на съседите. От срам. Сменихме бравата с по-хубава и всяка вечер внимателно залостваме прозорците. Шахът прибрах обратно в кутията, а ножовете подредих в нов, специален куфар. Пластмасовите пищови замених с газови и за всеки случай добавих чифт томахавки и два арбалета. Жената даже тръгна да тренира бойни изкуства. Аз обаче отказах по стратегически съображения. Когато, обяснявам и, влезе крадец, който владее бойни изкуства – поемаш го ти. Ако е аматьор като мене – насреща съм аз. Балансираме ли се така, винаги ще бъдем равностойни и пред противника, и пред закона.
Тя обаче още упорства - поне лицеви опори и упражнения да съм правел, на лост да съм се набирал, че съм приличал вече на мях. Обаче хич не ме интересува. Пускам си патроните край ушите и сменям канала веднага щом прекъснат филма за реклами.