автор: Kanegan

Божурите разцъфнаха с прелест,
плачат с кристални сълзи роса.
По небето пърха лястовичи полет
изхвръкнал от молитва на ръка...

Дворове тихи с пъстри черги,
събират в шепи говор на врабчета,
а вятъра с непокорни пръсти
опъва струни на зелените дървета.

В провисналите клони на върбите,
се стича меден прах прозрачен-
огледан в лазура на водите,
които с арфен звук бълбукат.

По поляните - зелени губери,
разпръсна вятъра самотен скитник,
със щедри шепи охлювни пендари
и слънцето ги жарна тихомълком.

С халат наметната пристъпи плахо вечерта,
в ръкавите и полепна тишината,
с магия бавна затвори кошнички, цветя
с нощен дъх изля бакърена роса...