автор: yotovava

Причината да бъда всичко,
което може да остане,
е само тази, че приличам
по нещо мъничко на мама.

Аз нося дълго на обида.
Корава съм. И мълчалива,
когато сламата изпридам
във златна тишина над нива.

И чакам в бавния си залез
да спре скиталец пред вратата.
До долната земя бих слязла,
щом трябва да спася приятел.

С душа, за всеки гост обител,
и болката е благодатна,
защото през пукнатините
у мен ще влезе светлината.

Не се научих на омраза,
дори да срещна безразличие.
И не е лесно да прощаваш,
когато много си обичал.

Успял ли си веднъж да влезеш
под кожата на ветровете,
и хлебецът, раздал до резен,
ще ти се върне – кълн на цвете

И смисъла на тишината,
и думите, които нямам,
намирам начин да отгатна.
За другото ще питам мама