автор: atina2005

Новата година бе настъпила. Децата бяха в чужбина и с мъжа ми прекарахме идването и пред телевизора. Даже заспахме преди да дойде.
Баба Мара.

На сутринта имаше лек сняг и бе хлъзгаво. Въртях се по двора, нахраних кокошките, кучето се радваше на снега. Влезе баба Мара. С две тояжки. Едва ходеше. Имаше останали няколко зъба. Носеше кутия с бонбони.
"Росо, на, да са почерпите с Гошо. Днеска ставам на 90."
Честитих и, пожелах и да е жива и здрава и я изпратих до улицата. Тя тръгна надолу, бавно, но сигурно, с изкривени от артрита крака и подпираща се на тояжките. Двете и дъщери, на моята възраст, живееха няколко къщи по-надолу в обезлюденото селце. При тях щеше да е топло. Щеше да хапне, внуците и правнуците щяха да дойдат от града. "Ние ще сме сами". Помисли си Росица. Децата са от двайсет години в чужбина. Едва ли на 65 ще се върнат на село, за да гледат остарелите си родители. Сигурно и те самите ще имат вече болежки и нужда от лекари. А след двайсет години в селото едва ли ще има хора, освен циганите. При тях естествения прираст е на лице. Циганка ще трябва да ни гледа. 
Бяха оправили втория етаж на къщата именно заради това. Или заради децата, или заради някой, който ще дойде, за да се грижи до смъртния им одър.
По късно Росица излезе на разходка. Къщата на баба Мара беше една къща по нагоре. Дворът бе затрупан със съчки и дърва. Явно за да не падне, носейки дърва за печката, децата и и ги бяха нахвърлили хаотично близо до вратата. На простера висяха два чифта "бабини гащи". От тези, дето достигат до колената. Явно не икаше да е в тежест на дъщерите си. Искаше да си живее сама и инконтинентна. Всеки ден висяха по два чифта изпрани гащи. 
След разходката Росица мина през църквата. Стара, но поддържана сграда. Една от малкото, за което се правеше нещо в селото. Вътре бе одимен сумрак. Както винаги запали две свещи за дъщерите си. Този път още една. За баба Мара. Да е здрава и стане столетница. Молбата към Бог я изпълни със страх. Страх за нея самата и мъжа и. За бъдещето. Прекръсти се и бързо излезе. Меки снежинки зарадваха очите и. Кучето се опитваше да улови няколко от тях. Това пък зарадва душата и.