ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 779
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 780
 Онлайн сега::: Mitko19
 |    Докато им замесваш погачата Помня първата моминска мъка:
баба месеше бяла погача -
сякаш в облак небесен бе бръкнала,
та момичето в мен да заплаче.
По лицето й сенки дълбаеха
прекосените земни пристанища
и съзирах погачата бяла
как под тях побелява все повече
на сълзите през светлата мрежа.
Мое малко момиче, ми каза,
тази първа любов е надежда -
клонка нежност във стъклена ваза.
Дълъг белег по тебе оставя -
да кърви, та да помниш вкусът й.
Всичко друго дори да забравиш -
ще надзърне нахално в съня ти,
ще те чака зад близкия ъгъл,
ще изплува от нечии думи,
като камъче остро и кръгло
ще ти спъва моминските друми.
Тази първа любов е причастие,
мое малко, голямо момиче,
тъй сърцето се учи да расне
и през болката пак да обича.
И когато посипят сезоните
снежен прах по косите ти пясъчни,
твойте внуци да ти я припомнят,
докато им замесваш погачата.
Публикувано от alfa_c на 09.03.2018 @ 17:32:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Докато им замесваш погачата" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: Докато им замесваш погачата
от Markoni55 на 11.03.2018 @ 09:21:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Разкош. Толкова богато на усещания, толкова простичко изречено. И чак пренася в други светове, където светлината е мерило. |
RE: Докато им замесваш погачата
от hristam на 11.03.2018 @ 18:54:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти! Хубаво е, че надникнахме заедно в тази уютна, светла бабина приказка! |
]
Re: Докато им замесваш погачата
от StefkaMiladinova (stefkamiladinova@yahoo.com) на 10.03.2018 @ 16:13:21
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз харесах стихотворението.Смислено, с рамишления...С едно мощно чувство. |
Re: Докато им замесваш погачата
от hristam на 11.03.2018 @ 18:53:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Радвам се да прочета това! Благодаря! |
]
Re: Докато им замесваш погачата
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.03.2018 @ 14:15:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво, момиче! Разкошно стихотворение! |
Re: Докато им замесваш погачата
от hristam на 10.03.2018 @ 15:31:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, приятелче! |
]
Re: Докато им замесваш погачата
от doktora на 09.03.2018 @ 22:21:25
(Профил | Изпрати бележка) | Да си дойдем на думата, Христи! Възхищавам ти се! ()
"Тази първа любов е причастие,
мое малко, голямо момиче,
тъй сърцето се учи да расне
и през болката пак да обича.
И когато посипят сезоните
снежен прах по косите ти пясъчни,
твойте внуци да ти я припомнят,
докато им замесваш погачата."
Доки Кроки :)
|
Re: Докато им замесваш погачата
от hristam на 09.03.2018 @ 22:44:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, че намираш време за това. Усмивка! |
]
Re: Докато им замесваш погачата
от Angelche на 09.03.2018 @ 19:34:51
(Профил | Изпрати бележка) | Хрис, с всеки стих ти се възхищавам! Тези две поколения-
баба и дядо И внуци са здраво свързани, завинаги!
Витае една магия в отношенията между тях, а ти си намерила
най- точните думи, за да опишеш тази магия!
Харесах си го от раз, много мил и изпълнен с топлина стих:))))) |
Re: Докато им замесваш погачата
от hristam на 09.03.2018 @ 19:38:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, че сподели това вълнение, адаш! Радвам се, че пак си тук! |
]
RE: Докато им замесваш погачата
от daro на 09.03.2018 @ 18:49:59
(Профил | Изпрати бележка) | Браво, Хрис - много добро сихотворение!
Естествено, според скромното ми мнение. Харесвам такова писане... вдъхновение, пропито с автентичност и свидетелство за задълбочена съзерцателност. Нещо твърде различно от "звездите ми го говорят". :)
Имам само две забележки:
Това - "на сълзите през светлата мрежа", ми се струва, че малко пресолява вчувстваното, и бих го махнал, защото до него, мисълта ти е завършена.
И този "белег", някак си не ми кореспондира смислово - незарастала рана може да кърви, но белег... няма как. ;)
Благодар... за удоволствието...
изобщо, за тази творба!
...(.)
|
RE: Докато им замесваш погачата
от hristam на 09.03.2018 @ 19:37:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за забележките, замислих се над тях. Сълзите няма как да махна, те са част от вторият куплет, който би останал незавършен - и ритмически, и смислово. А за белега си прав, само дето аз си го представих като зараснала рана, която от време на време прокървява...Може би моята представа е погрешна, но ми се струва, че рана не би било толкова точно в случая. Но ще помисля още! Радвам се, че ме накара да размисля! |
]
RE: Докато им замесваш погачата
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 22.03.2018 @ 03:55:49
(Профил | Изпрати бележка) | Ние (мъжете), сами си чоплим и разкървавяваме белезите от старите рани.
Вие (жените) - не знам. Но мисля, че спомените го правят много успешно.
И - нека читателя да не се плъзга само отгоре-отгоре... по видимото!
:-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
... съвсем умишлено коментирам тук - под не-до-обмислен коментар! :)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
