автор: atina2005

Ася
Двайсет години бездетие. Всички методи за забременяване не бяха дали резултат. Всеки лекар потвърждаваше диагнозата "бездетие". Вече наближаваше четиридесетте. Години, изминали в следване, обучение, работа и мъже.
От три години се бяха появили и няколко болести, т.н автоимунни заболявания. Диабет тип 1 и епилепсия бяха две от четирите. Бе прекарала в дом за инвалиди няколко месеца и отдавна, много отдавна бе спряла да планува каквото и да било. Бе спряла дори да мечтае. Болестите не бяха успели да отнемат чаровната и усмивка и чувстовото за хумор. Все още бе привлекателна. Беше го усетила при последния си приятел Роланд, който бе сляп и я заговори, защото бе чул гласа и. Но всичко това бе вече минало
С Дита се запознаха ден преди 38 и рожден ден. Имаше си вече самостоятелно малко жилище. Болестта, която я бе приковала на легло за месеци, изглежда и даваше почивка. И така, в зимно, но празнично настроение, тя покани мъжа, наближаващ 55, на гости за рождения си ден. Знаеше, че може да му има доверие. Интуицията и бе безпогрешна. Един поглед бе достатъчен, една дума, едно движение. А и никой нямаше да дойде. Бе прекъснала контакт с повечето си приятелки и колежки заради престоя в инвалидния дом. Рядко някой се обаждаше, а инвалидите не можеха да се качат с електрическите си инвалидни колочики до жилището и. Асансьорът бе стар и прекалено тесен. 
И така. На рождения и ден я изненада само бившия и прител Хайнц. Той дойде към десет и и подари книга, която тя така и никога не прочете. Когато го изпращаше до колата, видя мъж, който и напомняше на някого. Очите му, походката...
Та това бе той. Гъстата, посивяла брада, която вчера покриваше лицето му, я нямаше. "А ла дартанян" бе на нейно място. Това и хареса. Бяха се уговорили да пекат хляб.
Правиха го следващите осем месеца. Оказа се, че той не е имал връзка с жена от 20 години. Неговият свят бяха книгите: философията, диалектиката, семиотиката. Наложи се в началото да изчакат, докато кръвта започне да захранва и тази част на тялото му,  която за стандартния човек е признак на любов. 
След няколко месеца я любеше. Не бе страстно и лудешки, но това, което той не успяваше, го допълаше тя. 
Може би се беше случило между третия и четвъртия път. Лекарката и каза, че е бременна. В шесттатат седмица. Бременността е рискова, може да се стигне до спонтанен аборт, недоразвити органи и Бог знае какво.
Малката навърши годинка. Бе умно и будно дете. Изпълваше ежедневието им с усмивки. И двамата бяха щастливи. Всеки по своему.