автор: Vlad_Ongyl

Смълчана гара с тесен площад
и релси, които не свързват селцето,
а от външния свят го делят.
Оттук нататък започва небето.

Над гробище с кръстове сиви,
насред жлътналия в маранята рът
със ято косери подсвирква
животът – в ухото на глухата смърт.

И сплитат треви под слънцето сноп –
стъблата им жадни пътя поглъщат.
Покрит от тях, последният гроб
подпира плета на първата къща.

Отсреща нивичка се спуща.
Пресякла черния гръб на баира,
потропва с пшенични обуща
и пред последната къща се спира.

Къртица в двора рови сама,
очите слепи втренчила нагоре.
Тук хората са гладни за земя,
земята е прегладняла за хора.