автор: Albatros

... не живях с твърде много жени, както носи махленската клюка,
готвих манджи и прах пелени, всяка заран изхвърлях боклука,
и – захлупен! – качулка след дъжд, си живеех с кахърите вехти,
бях за пример! – кварталният мъж, битието помъкнал по чехли,
щом ми кипнеше кела в зори, макарите си грабвах – за риба,

и не смогнах да скътам пари нито в „Булбанк”, и нито в „Париба”,
и нахраних цял век с моя ден, и – горко му! – комуто повтори,
синове вдигнах – трима, над мен, да ме помнят из бащини двори,
бяло облаче! – тръгвам на път, нека Бог нареди ви сполука! –
някой ден – като стигна отвъд, изхвърлете след мене боклука.