... миг преди да ви кажа здравей, нещо остро в ребрата ме сръга,
сякаш някакъв нов Мойсей изкрещя: – Още няколко кръга! –
стиснах зъби – и пясък хрущя, трих на сол три по седем Сахари,
плюх връз туфи миражни цветя – и с камилите мъкнах самари,
със одрани до кръв колене, мъж без джипи, и целият в рани,
не сънувам отдавна коне да препускат през мокри поляни,
не ми слизат от хълма жени, три води закротили в две менци,
кой във моите слънчеви дни светлината залости с кепенци,
и ще видя ли някога пак щъркелици? – развихрени в полет,
или все тъй – немил и недраг, ще се моля на бялата пролет,
и се питам – щастлив идиот! – докога ще живея в измама? –
вече свършва се моят живот, а Сахарите, Боже, край нямат...
28 февруарий 2018 г.
гр. Варна, 7, 15 ч.